Здравейте и добре дошли в моя блог !
Доста често колеги ми се оплакват, че компютрите в техните училища недостигат...
А те са от "по-богатите" и "елитни" такива...
В нашето училище имаме същия проблем.
Донякъде го решихме( на първо време ) със закупуването на компютри "втора употреба"(имаме си и кабинети с нова техника + вече спечелени два проекта за още два ком.кабинети)
Затова си позволих да публикувам тази статийка.....
.......Предлаганите у нас употребявани компютри и монитори са произведени от световните лидери в компютърния бизнес - HP, COMPAQ, GATEWAY, IBM, DELL. За производството на марковите компютри се подбират най-качествените компоненти, а проектирането на всеки модел е дело на опитни специалисти. В резултат на това, марковите компютри работят изключително стабилно, безшумни са и много рядко се повреждат. Не е случайно, че в големите фирми в САЩ, Канада и Западна Европа компютрите са само маркови. Именно от такива места идват и компютрите, които се продават в България.
При подготовката за продажба всички системи преминават пълни тестове за качество, което напълно изключва възможността да купите нещо от което няма да останете доволни. Естествено за допълнителна сигурност поискайте от продавача да ви даде и пълна гаранция за продаваните от компютри, монитори и принтери.
В днешни дни, когато говорим за компютър втора ръка, може да имаме предвид система на 2-3 години. Машината изглежда съвсем като истинска и разполага с компонентите, които по времето на сглобяването й са били актуални и са стрували една торба пари. С темповете на развитие на този бранш, на всеки 6 месеца ситуацията се променя осезаемо, а една година е период, през който доскоро суперактуална конфигурация вече е остаряла. Така компютър на около две години е отличен вариант за система втора ръка, цената е доста по-ниска от наличните пазарни предложения, а същевременно производителността е на достатъчно високо ниво. Но нека разгледаме нещата подред и да обърнем внимание на плюсовете и минусите на една такава машина.
Плюсовете на компютър втора ръка
Цена. Разбира се, това е основният довод на доста потребители и всъщност (както споменах по-горе) това е главната причина. Всъщност никой не иска да си купува стар компютър само защото е някакъв вид антика. А цената позволява да се сдобиете с нещо много прилично за над два пъти по-ниска цена от моментната за среден клас компютър. Както в други браншове, и при компютрите цената пада съществено, след като веднъж сте излезли от магазина с чисто новата си машина - в момента, в който го закупите, новият компютър поевтинява с 10 %. А след 6 месеца до 1 година „намалението" е още по-сериозно. По този начин една система втора ръка ще ви излезе много по-евтино и всъщност ниската цена ще ви даде възможност изобщо да имате компютър у дома.
Добра производителност. Колкото и да е стара, ако системата не е на повече от три години, тя ще е достатъчно добра и за вашите нужди (освен ако нямате специфични, които сами по себе си изискват сериозни капиталовложения). Интернет/чат, аудио, видео, запис на CD/DVD - всичко това ще бъде във възможностите (освен ако не говорим за машина за $50) на „новия" ви компютър, а изброените дейности са сред главните и най-често практикувани на домашната система. В зависимост от цената, компютърът може дори да има прилични 3D възможности, което да го направи по-пълноценен и подходящ за игра.
Сигурност. Звучи малко неясно, но нека го обясня така: когато купувате чисто нова система, не сте наясно дали няма да се появят определени проблеми със съвместимостта (рядко PC фирмите правят продължителни тестове на готовата конфигурация), поради които да трябва да ъпдейтвате BIOS-и, да сменяте драйвери и т.н. Една стара машина вече е „вряла и кипяла" и при нея няма неясни моменти (освен ако не попаднете на лош продавач, но да приемем, че няма да се случи така). Ще вземете система, която в момента на закупуването е работила стабилно и съответно, попадайки във ваше владе¬ние, ще продължи да го прави.
Евтин ъпгрейд. С някои изключения от това правило, по принцип старите компоненти са по-евтини. Затова, ако имате желание да добавите още памет или пък да смените процесора на компютъра втора ръка, който вече ползвате oт 3-4 месеца, това няма да бъде скъпо начинание.
Малко механика, много електроника. Това е плюс като цяло за компютърните системи, но при голяма част от PC компонентите едно от предимствата е, че нямат механични елементи, поради които да се получава срив (говоря за процесори, памет и всички подобни силициеви чаркове). Единствено охладителите на споменатите компоненти, както и твърдият диск и оптичното устройство не притежават тези предимства. А що се отнася до електрониката, там има две възможности - или работи, или не работи. Хубавата новина е, че през последните 5-6 години компютърните части се правят с все по-високо качество, което им осигурява дълъг живот при повече от един собственик.
Минусите на компютър втора ръка
• Остаряла техника. Така е, не получавате съвременните пазарни решения, а се задоволявате с нещо, което доскоро е било актуално. Може би ще се наложи да гледате двуядрените процесори само на витрината на магазина или пък да избягвате по-новите HDTV формати поради липса на компютърна мощност, както и по-актуалните 3D игрови заглавия, защото видеокартата е с няколко поколения по-стара от необходимото.
• Възрастта си оказва влияние. Ако вземете нещо по-ново, което все още има немалко живот в себе си, е добре, но понякога се налага да избираме още по-стара машина, за която не се знае колко още ще издържи на експлоатация. Подобни системи се нуждаят от по-сериозна поддръжка и внимание при възникване на проблем. Докато силициевите елементи стареят по-бавно, компонентите около тях (например кондензаторите по дънните платки и видеокартите) не са чак толкова дълголетни и могат да започнат да създават грижи. Ако не решим проблемите навреме, може да възникнат по-сериозни последици за цялата система.
• Малка гаранция. Вероятно се досещате, че една стара машина никой няма да ви я даде с двугодишна гаранция. Всъщност, когато става дума за втора ръка, гаранционните срокове са между един и шест месеца (максимум). В редки случаи, при мониторите например, може да говорим и за 1 година, по но се надявайте много на това.
Какво не трябва да купуваме
Въпреки многото изброени плюсове, що се отнася до някои отделни компоненти (извън компютърната система), не е добра идея да ги купувате втора ръка:
• LCD монитори. Поради специфичността на технологията, LCD мониторите е по-добре да се взимат чисто нови, с цялата гаранция, която се предлага. Един LCD втора ръка ще дойде вероятно без гаранция и при евентуален проблем ще се чудите защо сте спестили няколко десетки долара, а не сте си взели чисто нов. В тази посока на мисли, цените в последните години паднаха толкова, че човек да може да си позволи поне някой по-нормален 17" LCD. Ако все пак не сте в състояние да инвестирате толкова, по-добре изберете втора ръка CRT, но надеждна марка и с качествени характеристики.
• Оптични устройства. Тук съображенията са от друг тип - изцяло ценови. CD-RW вече се продава за жълти стотинки, а дори най-съвременните DVD-RW предложения са достатъчно евтини, за да си позволите и чисто ново, ако имате нужда.
• Твърдите дискове. При тях положението е малко по-особено. От една страна, наистина имат доста механика, която старее и се износва, но от друга пък, определени по-малки обеми (предлагащи се на много ниски цени) няма как да си ги закупите чисто нови. Затова бих ви посъветвал да тествате твърдите дискове, преди да си купите. Подобно на процесорите, в последно време HDD се произвеждат доста качествени, пък и с голяма гаранция. А един диск на 2 години все още не е достигнал границата си на живот или края на гаранционния период от 3 или дори 5 години (с какъвто се продават HDD от няколко години насам).
• Кутия/захранване - и тук отново има определена условност, защото става дума по-скоро за определен тип стари, некачествени и, откровено казано, крайно неподходящи за използване кутии, при които захранването е над процесора. Всякакви такива трябва да се избягват по ред причини. Освен това една чисто нова кутия не струва прекалено много, а и така компютърът поне на пръв поглед изглежда чисто нов.
Отделните компоненти като идея за ъпдейд
Естествено, невинаги имаме нужда от закупуване на цяла конфигурация втора ръка. Понякога желаем да ъпгрейднем само определена част, например процесора или видеокартата. Ако системата ни е достатъчно стара, не е сигурно, че ще намерим чисто нов компонент, и се принуждаваме да търсим нещо втора ръка. Странно, но е факт, че това изобщо не е лоша идея. Първо, ще намерите компонента на много добра цена, второ, той ще бъде по-бърз от вашия, така или иначе (което също е плюс). В случая проблем може да възникне, ако разполагате със система, която е на границата на платформата, към която принадлежи. Например 1,2 GHz Celeron Tualatin - за този сокет по-бърз процесор няма да намерите. Тогава ще трябва да мислите и за подмяна на дънна платка (евентуално и памет, и графичен ускорител), което може да оскъпи ъпгрейда. Но пък ако притежавате AMD Duron 1,4 GHz Socket 462, тогава за малко пари можете да се сдобиете с по-бързия 2,0 GHz AthlonXP Thoroughbred/Barton. Много от вас вероятно гледат с неодобрение на закупуването на компоненти втора ръка, но лично аз мога да ви кажа, че подобно мислене е доста консервативно и остаряло не само като основание, но и като доводи, които го поддържат. Все пак говорим за работещ компонент, който не само ще подобри работоспособността на машината ви, но и ще можете да го вземете на много добра цена. Приемаме, че не става дума за част, която всеки момент ще дефектира и ще ви „набута" с пари, а и когато вземате нещо втора ръка, винаги питайте за остатъчната гаранция на компонента. Ако такава съществува, няма за какво да се притеснявате, а ако вече е изтекла, винаги може да помогне за договарянето на още по-атрактивна цена за придобиване. Като добавим и вероятността да не успеете да намерите частта в чисто нов вид, едва ли имате основание да сте толкова резервирани към елементите втора ръка.
Какво да проверим, преди да закупим
Когато дойде време да си купим машина втора ръка, е хубаво да знаем какво да погледнем, преди да решим дали това е нашият „нов" компютър и дали си заслужава да дадем исканите пари. Естествено, ако става дума за нещо много евтино и непретенциозно, едва ли ще има смисъл чак толкова да гледате, но ако сумата изобщо не е малка за вас, тогава няма да е зле да обърнете внимание на следните неща:
• Охлаждане. Всички охладителни елементи, вентилатори, радиатори и подобни е добре да се прегледат по няколко причини. Ако например перката на процесора не ви изглежда много прилична или не се върти достатъчно бързо (липсва осезаема въздушна струя) има вариант процесорът под нея да е прегрявал, което няма да е много хубаво. Същото важи и ако чипсетът е с вентилатор, както и графичният ускорител. Обърнете внимание на това, за да не се наложи впоследствие да инвестирате допълнителни суми в оправянето на подобни проблеми. Всякакви „виещи" или невъртящи се вентилатори трябва да се подменят веднага.
• Компоненти. Проверете дали наистина получавате това, за което плащате. При много стари машини неща като 2 MB или 4 MB видеопамет или пък дали има 128 MB, 192 MB или 256 MB RAM се „размиват" или остават недоизказани от продавача. Погледнете също дали кондензаторите по дънната платка (при графичните ускорители се случва доста рядко) не са се „надули" - малките алуминиеви „капачета" трябва да са плоски, не издути нагоре. Ако са се надули, това е предпоставка за прекалено висока работна температура в кутията, а и самата дънна платка или вече проявява нестабилност, или е на път да поиска да я занесете на ремонт.
• Общ външен и вътрешен вид. Една поддържана система си личи. Кутията няма да е цялата на петна, вътрешността няма да е събирала прах с месеци (или дори години). Като стана дума за прахта, освен на различните охлаждащи елементи, тя пречи на компонентите, които се „самоохлаждат" - например твърдия диск. Само чрез напрашване може да повишите работната му температура достатъчно, за да му скъсите живота. В зависимост от цената на системата може да не сте изобщо, да сте малко или да сте много капризни по отно¬шение на състоянието й. Все пак само чисто новият компютър няма (поне визуални) забележки. Имайте предвид, че твърдите дискове в някои случаи са доста шумни по принцип и единствено тогава, когато шумът е породен от виене на лагерите на механиката, трябва да се замислите дали да купите машината.
Кога цената е прекалено висока
Както споменах по-горе, понякога определени компоненти втора ръка са единственият начин да се сдобиете с точно тази компютърна част. Това обаче не значи, че трябва да платите исканата цена, независимо колко абсурдна е тя или колко голямо е желанието ви да се сдобиете с частта. Винаги е добра идея да помислите трезво дали си заслужава, както и да прецените дали няма да намерите от друго място търсения чарк или негова достатъчно добра алтернатива, за която да не трябва да се „изхвърляте" финансово. Много „единични" продавачи на подобни „ценни" компоненти втора ръка знаят какво предлагат и се опитват да ви изнудят да платите повече. Изборът на система втора ръка изобщо не е лесен, защото за разлика от чисто новите машини, при старите наистина не знаете какво точно купувате и как е било експлоатирано, преди да го вземете. Това се отнася както за цели компютри, така и за отделни компоненти. Въпреки това не трябва да се отказвате от подобна алтернатива заради предимствата (изброени по-горе), които има. Относно недостатъците може да кажем, че единствено гаранционният срок е проблемен момент, но при по-евтините системи това едва ли ще ви интересува чак толкова много (ако изобщо все още е останала гаранция по тези компоненти), а при тези на по-прилична цена вероятно частите няма да са толкова стари, че да им е изтекла гаранцията. Така, наред с по-ниската цена и сравнително приличното ниво на производителност, машините втора ръка определено имат своя чар и много плюсове. От страна на потребителя се изисква да е малко по-внимателен при покупката и да не се оставя да бъде излъган.
Ако притежавате поостаряла система и нямате достатъчно финансови средства за закупуване и подмяна на основните й компоненти, настоящата статия е точно за вас. От нея ще получите полезна информация, с чиято помощ ще успеете да изстискате и последния скрит потенциал в настолното PC. Още в самото начало бих ви посъветвал да запишете някъде всички опции в BIOS, благодарение на което в случай на авария може да възстановите клокнатото PC.
Първият компонент, от чиято производителност зависи пряко тази на системата като цяло, е процесорът. Характерно за него е, че той се поддава сравнително лесно на ускорение. Не бива да забравяте, че прекомерното увеличение на производителността му може да доведе до недопустими нива на топлоотделяне, вследствие на което да бъде повредена вътрешната му структура. В този случай той дефектира и процесът по увеличение на системната производителност спира дотук. Проблемът може да бъде решен, ако подобрите охлаждането на компонента - използвайте например водно охлаждане или по-силни вентилатори и радиатори.
Честотата на всеки процесор представлява произведение на тактовата честота на FSB шината и вътрешния му множител. Тъй като множителят в голяма част от процесорите е заключен, единственият начин да бъдат повишени честотите им е чрез увеличение на честотата на Front Side Bus. Последното понякога крие малък риск за AGP и PCI шината. Техните честоти също представляват производни на тази на FSB, което е предпоставка прекомерното й увеличение да доведе до излизане извън спецификациите на честотите на AGP и PCI. В този случай дори съществува опасност от изгаряне на съответните компоненти, прикачени към тях.
За решаване на проблема повечето производители предвидиха корекция на хардуерно ниво, посредством която се дава възможност честотата на AGP и PCI шините да бъдат задавани независимо от FSB. Тя се намира в Advanced Chipset (или Settings Frequency Control).
Част от съвременните платки предлагат в BIOS опции, като PC Health Monitor или Frequency Voltage Control. С помощта на Frequency Voltage Control може да бъде извършена ръчна настройка за основното напрежение на процесора. Съответното място, от което може да стане това, се нарича Vcore Adjust и CPU Vcore. Не се притеснявайте да експериментирате, във всички случаи напрежението може да бъде повишено до степента, позволена от BIOS, но все пак се погрижете да осигурите и адекватно охлаждане на процесора, защото покачването на честотата му ще доведе и до по-висока работна температура. С PC Health Monitor пък може да се направи справка за моментното състояние на компютъра (температурата на дънната платка и процесора).
Ако се е получило желаното повишение на системната производителност откъм завишена честота на процесора, идва ред да понижим латентността на оперативната памет. Преди процесорът да обработи дори един байт, данните преминават през паметта и когато процесорът е извършил работата си, той записва резултата си отново там. Така излиза, че освен от собствената му честота, производителността на процесора зависи и от бързината на работата на паметта. Не бива да се забравя обаче, че при увеличаване на тактовата честота и намаляване на времето за достъп чиповете на паметта ще се загреят повече от обикновено. Проблемът се влошава, ако кутията е зле вентилирана или температура в стаята е висока. Задължително трябва да се погрижите за по-добро охлаждане на RAM, когато ускорявате процесора си. Защото често с увеличението на честотата на системата се повишава и честотата на паметта.
За подобряване на топлоотделянето от чиповете може да използвате малки охлаждащи радиатори. Те се залепват директно върху чиповете и най-често са направени от алуминий и мед. За препоръчване е медта, тъй като тя има по-голяма топлоотделяемост от алуминия.
Ускорение на графичния ускорител
След като имате стабилно работещи процесор и памет, идва ред да увеличим производителността и на графичната 3D система. Ако вече сте изстискали максимума от графичната си карта посредством софтуерни приложения за овърклок, все още може да повишите производителността на системата посредством стандартни опции в BIOS менюто. До тях се прибягва в случаите, когато е изчерпан лимитът от директното ускорение на графичния чип и паметта. Въпросните опции могат да бъдат открити в менюто Advanced Chip Configuration. В него се намират AGP Mode или AGP Capabiity. За максимална производителност би следвало да бъде настроен най-бързият AGP режим. В същото това меню (Advanced Chip Configuration) се намират допълнителни възможности, като AGP Fast Write Control и AGP Fast Write. При опцията Vidеo Memory Cache mode, ако е налична, изберете USWC или UCWC. Данните ще се записват по-ефективно в паметта на графичната карта.
Препоръки за производителността на твърдия диск
Всеки стандартен ATA кабел е дълъг 45 см. Не бива да се изпада в заблуждение, че твърдият диск не може да функционира с всеки кабел с по-голяма дължина, но все пак производителите гарантират оптимална работа единствено със стандартните кабели. При много дълги кабели (над 90 см) устройствата автоматично преминават в режим DMA33.
Дали компютърът е преминал в по-бавния DMA33 режим, може да бъде лесно установено с помощта на операционната система. Това става, като кликнете два пъти на IDE ATA/ATAPI Controlers, Primаry IDE Channel и проверите в Advanced Settings. Тук ще намерите актуалната стойност на скоростта на пренос на всички носители, включени към IDE интерфейса.
Проверка за стабилност
Проверката за стабилност може да бъде проведена след включване на жадно за мощност приложение като 3D Mark 2003. Ако след 15-20-минутна работа системата не блокира, значи завишените параметри на компонентите са стабилни. Макар да звучи тривиално, в случай че PC-то "забие", би трябвало да бъде понижена последната променена стойност в BIOS. Ако компютърът не зарежда, при следващото включване възстановете оригиналните настройки преди овърклока - тези, които записахте на сигурно място в началото. Основният трик при овърклокването е да знаете кога да спрете. Ако не знаете и повишите честотите над възможностите на процесора, системната шина или паметта, компютърът ще започне да дава грешки и да забива. При положение че наистина прекалите с ускоряването на системата и не можете да достигнете дори до BIOS, ще ви се наложи да изчистите данните в CMOS паметта. Изчистването на данните, записани в нея, става посредством преместването на специален джъмпер (обикновено означен с CLEAR CMOS или с нещо подобно) или като махнете батерията за няколко секунди и я върнете отново след това.
И както написа pepinia един коментар по повод друга тема".......... налага да се справям с всякакви ситуации.В повечето случаи на принципа проба-грешка-случаен успех. :) Затова чета внимателно всичко написано ..... за да променя съотношението на грешка /успех. Някои от нещата са прекалено сложни /признавам/ за мен. Но пък кой се блазни от лесното?...Мене -не.:).....". Винаги ще можете да се оправдаете пред ДИРЕКТОРА ако объркате нещата с думите-" Е какво да искаме повече от КОМПЮТРИ ВТОРА УПОТРЕБА" 
Източник: http://www.computers.bg/ (един от любимите ми сайтове)
Лека, безаварийна вечер и на вас